Има ли как да се сформира правителство и какво ни предстои в следващите месеци? Това са най-актулните въпроси от последните 70-80 часа, които изместиха питанията дали ваксинацията ще е задължителна и безплатна. И дали след имунизация имаме повече антитела отколкото при преболедуване.
В крайна сметка, в ден три от изборния процес, нека видим кои са най-важните акценти до този момент.
Сумарните данни от вота
ГЕРБ печели парламентарни избори 2021 г. с 26.18 % при обработени 100 % от протоколите на СИК в РИК. Партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ заема второ място с 17.66 %. Трети остават БСП с 15.01 %.
Следват ДПС с 10.49 %, Демократична България с 9.45 % и “Изправи се! Мутри вън!” – 4.72 %.
ВМРО остава под чертата с 3.64 %, следвани от БНО – 2.95 % и “Възраждане” – 2.45 % и патриотична коалиция “Воля – НФСБ” – 2.37 %.
Това бяха резултатите, публикувани в сайта на ЦИК. Малко по-късна там излезе и решението на Комисията, в което имаше леко разминаване с първоначално обявените проценти. Няколко дни по-късно в Държавен вестник бяха обнародвани решенията на Централната избирателна комисия за резултатите. Редица медии излязоха с гръмки заглавия за „разминавания“ в данните, оповестени от ЦИК и тези, публикувани в държавен вестник.
А говорителят на Комисията Димитър Димитров обясни, че това се дължи на допълнителното „не подкрепям никого“ и че „и двете числа са верни“.
Мандатите
Според данните от ЦИК при 100 % обработени протоколи, в 45-ото Народно събрание ще бъдат представени шест партии – ГЕРБ, “Има такъв народ”, БСП, ДПС, “Демократична България” и “Изправи се! Мутри вън!”.
В 45 – Народно събрание коалицията ГЕРБ -СДС ще има 75 депутати, или с 20 по-малко, отколкото в предишния парламент. Партията на Слави Трифонов „Има такъв народ” влиза за първи път в Народното събрание с 51 свои представители. В новия парламент БСП ще са третата по големина парламентарна група с 43 –ма депутати, при 80 в миналия, тоест с 37 по-малко отколкото в 44 – ия парламент. „Демократична България” влиза в Народното събрание с 27 депутати, а коалицията „Изправи се! Мутри вън!” ще бъде представена с 14 депутати.
Още на пръв поглед ясно се вижда, че политическите сили не могат да стигнат заветните 121 гласа за избиране на правителство. Ако, разбира се, удържат на публично заявените си позиции за коалиции.
Единствените възможности към този момента са ГЕРБ и „Има такъв народ“, или ГЕРБ, БСП и ДПС. И БСП, и партияна на Слави Трифонов обаче категорично отказват каквато и да е коалиция с ГЕРБ. От ДПС пък се чува единствено оглушително мълчание.
Така или иначе, ако Борисов върне мандата, бариерата се вдига пред „Ферарито с цвят червен“, за което бленуват 562 005 избиратели. Според предварителните изчисления обаче дори коалиция между „партиите на протестния вот“ („Има такъв народ“, Демократична България и „Изправи се! Мутри вън!“) няма как да събере 121 гласа.
Изобщо настроенията след вота са си същинска „жива рана“.
Избирателната активност
Избирателната активност у нас след 17 ч. на 4 април така и не стана ясна от сайта на ЦИК. Последната регистрирана там, дори на 6 април, два дни след изборите, остана 40,18 % към 17 ч. на 4 април.
В деня на вота говорителите на Комисията обявиха процента на гласувалите едва след 11 ч. сутринта. И то в отговор на журналистически въпрос. Иначе очевидно не смятаха фактора „избирателна активност“ за толкова значим. Изказаха се обаче различни коментари за това висока или ниска е тя. От ЦИК посочиха, че е по-ниска от предходните избори. Редица социолози и политолози обаче опровергаха това твърдение и заявиха, че предвид пандемията и лошото време, които възпрепятстват вота, процентът на избирателите, решили да отидат до урните, е висок.
В крайна сметка, от ЦИК обявиха избирателната активност заедно с оконачелните резултати , няколко дни след края на вота – 50.61% към 20 ч. на 4 април.
Вотът у нас
Социалните мрежи на 4 април бяха пълни със снимки на опашки пред секции, профилни фотоси, рамкирани с логата на партии и т.н. Силно активно гражданско общество, което в крайна сметка срази социолози и политолози с неотразимо силната си подкрепа за шоумена Слави Трифонов, татуирал на гърба си No mercy! I am coming and hell is coming with me!
Лирично отклонение или бел.ред: (Какъв процент от избирателите на г-н Трифонов могат да си преведат посланието и знаят значението му – все още никоя социологическа агенция не се е захванала да изследва. Но би трябвало все пак той да е висок, предвид че наистина голямата подкрепа за една от звездите на попфолка у нас, и потенциален премиер, дойде от сънародниците ни зад граница.)
Най-голяма подкрепа получи г-н Трифонов, освен от емигрантите, и от русенци. В Русе, града, описван като „икономически, транспортен, културен и образователен център от регионално и национално значение“ общо 18 556 души (от 163 712 население към 15 юни 2020 г.) са дали своя вот за „No mercy! I am coming and hell is coming with me!“
За сметка на това, в родния на Трифонов Плевен – 26 112 души са дали своя глас за него, но първенството в подредбата остава за ГЕРБ, които са събрали доверието на 26 538 човека.
ГЕРБ, традиционно, печелят изборите почти в цялата страна, освен както стана ясно по-горе, в Русе и в още няколко града – Разград, Търговище и Кърджали, където първенци са ДПС. София пък остава за „Демократична България“. Но пък нали София не е България, та в крайна сметка, в сумарните данни, „Демократична България“ бе избутана от четвъртото място от ДПС.
Също толкова безсърдечно, колкото БСП беше избутана от дългогодишното си второ място заради Слави Трифонов. Единственият град, в който столетницата се оказа на първо място, е Ямбол.
Вотът зад граница
Вотът в чужбина се оказа коренно различен от този у нас. Българите зад граница подредиха политическите сили в различен ред.
Най-много аплодисменти събра Слави Трифонов с 30,61 % (51 608 гласа). На второ място по гласове застана “Демократична България” с 17,57 % (29 617 гласа). Трето се нарежда ДПС с 13,28 % (22 385 гласа). Коалицията ГЕРБ-СДС събира 8,67 % от гласовете. “Възраждане” е пета с 7,39 %, следвана от БСП с 6,54 %, БНО с 5,26 % а “Изправи се! Мутри вън!” събират 4,23 %.
На тези избори в чужбина гласуваха рекорден брой български граждани, на места се чакаше часове за ред до урните, а имаше и хора, които не успяха да дадат своя вот в рамките на изборния ден. Българите в чужбина гласуваха в 464 секции в 69 държави, като една от секциите във Франция не отвори заради противоепидемични мерки.
Изненадите
Почти никакво съвпадение нямаше между резултатите от предварителните данни от социологическите агенции и официалните данни, които оповести ЦИК.
*Сравнение между данните от екзитполовете и предварителните изследвания на двете водещи социологически агенции можете да откриете в линковете:
„Галъп“: 24,5 % взема ГЕРБ, „Има такъв народ“ измества БСП
„Алфа Рисърч“: ГЕРБ – 25,7%, 17,6 % – БСП, Слави – 15,3, ДПС – 11%, Демократична България – 10,4%
Най-голямата изненада се оказа втората позиция на партията на Слави Трифонов, която събра неподозиран от никого висок процент. В предварителните проучвания на социологическите агенции тя заемаше трето място с около 12 %. В крайна сметка обаче се оказа с близо 18 %.
Следващите изненади дойдоха от БСП и „Демократична България“. Докато прогнозният вот за социалистите се простираше в рамките на около 20 %, в крайна сметка столетницата едва се „закачи“ за 15-те, което предизвика трусове в ядрата ѝ.
„Демократична България“ за сметка на това събра близо 10 % на фона на прогназираните от агенциите около 6 %. Дълго време по ръба се движи ВМРО, която в крайна сметка падна под прага от 4 %.
Разместване имаше и в деня след вота, в процеса на обработка на протоколите. Първоначално на четвъртото място беше стъпила „Демократична България“, след 80 % обработени протоколи обаче, тя беше изместена от ДПС.
Какво ни очаква по Конституция?
След като излязат окончателните данни от ЦИК президентът, с юмрук или без, ще трябва да проведе консултации с парламентарните групи и да възложи на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство. Как ще се осъществи общуването между Борисов и Радев? Ще видим.
Ако в седем дневен срок Борисов не успее да предложи състав на МС, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател (предполага се, Слави Трифонов).
При неуспех, прецедурата се повтаря с третата парламентарна група.
Ако продължава да не се постига съгласие, президентът назначава служебно правителство, разпуска НС и насрочва нови избори.
Дали ще се стигне до тях, предстои да видим.
7 Basic Facts 