Пет недотам любовни сценария за 14 февруари

Един текст за самотни, фригидни жени с ниво на романтика – НУЛА

Да не би да усещате леко гадене? Да, не е коронавирус, все още имате вкус. Просто дойде онзи ден, в който стените ви в социалните мрежи са с предимно три вида статуси, и трите „пълни с любов“ – към вино, към партньор(ка) или и към двете.

Честна дума, нямах намерение да ви занимавам с подобен текст, но … само ден преди абсолютната любовна еуфория да завладее интернет, за пореден път, докато си правих вечеря, чух онази деликатна реклама за дамски превръзки, която несъмнено чувате и вие на всяко хранене – поне по веднъж. Ако си пускате телевизора, разбира се. Та, чувам рекламата за „утробата“. И започват едни екзистенциални мисли. За първи път не ми става ужасно гнусно, а вземам да разсъждавам над дълбокия смисъл на цялата тая история за „утробата“ – първата менструация, едно-второ-трето. И някак неестествено се сещам, че утре е онзи-там-какъв-беше 14 февруари.

И съвсем между другото, режейки руколата за салата, взеха да ми се въртят недотолкова любовни сценарии. И решавам в крайна сметка, че след като на 14 февруари ще си налея вино и ще си направя още една салата, а няма да си слагам по профилите из социалите мрежи сърца и влюбени снимки, съм в пълното си право да си позволя фриволни мисли за (вероятно) чужди истории с реалистичен сюжет и … без филтър, както се казва на инстаграм-език.

След дългата прелюдия с „празни мисли на един празен човек“, в крайна сметка, предлагам ви няколко недотам любовни сценария за 14 февруари.

(Поради (все още) женския ми пол и солидарността към самотните, фригидни жени, в следващите редове ще се обръщам на Ти към дамите)

1. Вие сте млада влюбена двойка, хормоните бушуват, окситоцини, андрогени, естрогени и т.н., правопропорционално на броя нежни снимки в социалните мрежи. Публикувате си влюбени фотоси със сърца, балони и целувки. На практика на този 14 февруари няма как да сте на ресторант! Затова оставате вкъщи. Почти мигновено се скарвате, защото на него му се гледа мач, а на теб „Тетрадката“. В крайна сметка седите нацупени на дивана, няма какво да си кажете, ти пиеш евтино, кисело вино, той цъка тв каналите или някоя компютърна/видео игра. Но нищо, винаги може да намериш да публикуваш някое по-старо ваше селфи с обяснение в любов към половинката.
2. Ти си млада дама с хубава работа и висок доход, но вече обявена за „стара мома“ или „фригидна женска“ поради нежеланието ти да се вържеш с някой мързел, който си търси нова „мама“. Около теб се навъртат няколко женени мъже, търсещи разнообразие, но са толкова очевидно отчаяни от скуката вкъщи, че не будят у теб нищо друго, освен съжаление. На 14 февруари си пред компютъра, вероятно на работа, в обедната почивка си наливаш вино. И проклинаш всички онези любовни, фалшиви постове. Не си пускаш „Тетрадката“, по-скоро някоя серия на „Къща от карти“, или… „Отчаяни съпруги“.
3. Ти си млада дама, столкваща до откат един-и-същи-нищо-неподозиращ-мъж, който в момент от деня може да публикува любовно обяснение към жена си, или към някоя. Не и към теб, ха-ха-ха. Не ти остава нищо друго освен да си нелееш от виното. И да си пуснеш Франк Синатра. И на твоята улица може да изгрее слънце някой ден.
4. Вече не си толкова млада? И женените ги няма на хоризонта. Май няма и много-много кого да столкваш. Затова пък имаш готини приятели, с които се смеете и черпите за Трифон Зарезан. Празник си е все пак.
5. Ти си отчаяната съпруга. Прави ти се нещо свежо тази година, за разнообразие в брака. Обаче, за жалост, мъжът ти е от онези от точка 2 – отегчен до смърт, способен да открие разнообразие  и тръпка единствено в някое „младо отчаяно парче“ с готино тяло. Ти вече си му като сеста или просто приятелка. Откриваш онова хубаво, отлежало вино, за което изръси половината си заплата преди време, пускаш си Ерик Клептън. И Трифон Зарезан е празник все пак.   

Ако не сте се открили в някой от сценариите, не се сърдете. А, ако сте се открили в повече от един – също не се сърдете. Те са просто плод на моментно вдъхновение по време на кулинарни изпълнения.